„ОПЯТЬ СПУСТИЛАСЬ НОЧЬ”
Владимир Павлович Палей (1897-1918 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТНОВО ПАДНА НОЩ
Отново падна нощ... От нишата над мен
икона търси уморения ми поглед,
с любов и укор гледа – свят загрижен оглед
в житейската мъгла на миналия ден.
Но скътал суета, вражда, непостоянство
в душа със земни помисли, стаили вик,
погледнах ли нагоре аз поне за миг?
О, християнство!
Ударения
ОТНОВО ПАДНА НОЩ
Отно́во па́дна но́шт... От ни́шата над ме́н
ико́на тъ́рси уморе́ния ми по́глед,
с любо́в и у́кор гле́да – свя́т загри́жен о́глед
в жите́йската мъгла́ на ми́налия де́н.
Но скъ́тал суета́, вражда́, непостоя́нство
в душа́ със зе́мни по́мисли, стаи́ли ви́к,
погле́днах ли наго́ре а́з поне́ за ми́г?
О, христия́нство!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Палей
ОПЯТЬ СПУСТИЛАСЬ НОЧЬ
Опять спустилась ночь… Под потолком, в углу,
Икона восстаёт перед усталым взором
И так же смотрит лик с любовью и с укором.
Как целый день смотрел на этой жизни мглу.
Но полон суеты, вражды, непостоянства,
Земные помыслы в душе своей храня,
Взглянул ли я наверх хоть раз в теченье дня?
О, христианство!
1916 г.
---------------
Руският поет и преводач Владимир Палей (княз Владимир Павлович Палей) е роден на 28 декември 1896/9 януари 1897 г. в Санкт Петербург. Син е на великия княз Павел Александрович и внук на император Александър II. Не е член на династията Романови. Граф (от 1904 г.), княз (от 1915 г.). Пише стихове от ранното си детство, което прекарва във Франция и в Италия, където научава съвършено руски, френски, немски, английски и италиански език. Учи в Кадетския императорски корпус (1913 г.), през 1914 г. постъпва в императорския хусарски полк, а през 1915 г. се сражава на северо-западния фронт в Първата световна война. Много рядко публикува в периодичния печат. Автор е на две стихосбирки, излезли през 1917 и 1918 г., в които включва стихове, поеми, притчи и стихотворни пиеси. Най-пълно издание с негови творби е книгата „Князь Владимир Палей. Поэзия. Проза. Дневники”, публикувана от московското издателство „Альма матер” през 1996 г. През 1918 г. е заточен последователно във Вятка, Екатеринбург и Алапаевск. Заедно с петима Романови е убит от болшевиките на 18 юли 1918 г. Канонизиран е от Руската православна църква за свети новомъченик през 1981 г.